Казвам се Елена Колева и ако искам, мога да нарека Бурдж Халифа трегер на небето. Аз съм писател на свободна практика. Създадох блога Word Park като пресечна точка на най-големите ми страсти: шляенето по ръба на реалността и смесването на живота и литературата в триизмерно преживяване. Наричам го Метода на Пълнокръвното Писане.
По време на дългото ми пътешествие като журналист и автор в списания като INTRO, MAX, AMICA и L’Europeo, научих нещо важно: да жонглираш с думите не е достатъчно. Ако искаш гласът ти да се отличава, трябва да развееш червения си плащ пред тях. Да ги разяриш. Да им позволиш да те наранят. Да наранят публиката. И нека не се лъжем: има още хиляди автори на арената…
Като блогър, моята мисия е да те взема на разходка. Независимо дали си писател или запален читател, можем да прескочим бодливата тел на реалността заедно. Нека сключим сделка: всичко, което успяваме да си представим, е истинско, а най-добрият шрифт е начинът, по който се движим. Не боли, ако изгубиш обичайния си свят за малко и създадеш напълно нов и различен! Единственият воал, който ги дели, е твоят кураж. Играя тази игра от малка и познавам правилата. Всичко, което трябва да направиш, е да погледнеш на изреченията като на свещени игрални площадки.
И все пак, никой герой не може да съществува без контекста на думите, нали? Но не забравяй, че героят и заобикалящата го среда са свързани с титанова пъпна връв. А най-лесният начин да създадеш пълнокръвен герой, е да се превърнеш в него.
Този блог е за превръщането в собствените ти думи.
Животът е първичният код на литературата. Ако наистина искаш да разбереш героите в своите истории или онези от романите, които четеш, трябва да влезеш в обувките им и да опознаеш техния лайфстайл. Къде обядват? От къде пазаруват? Биха ли откраднали книга? С кого се целуват? Опитай се да последваш най-лудите им желания и не забравяй, че героите нямат нужда от алиби! Те могат да правят почти всичко, което искат, защото могат да понесат много по-тежки последствия в сравнение с теб. Но пък също като теб – не могат да действат нелогично. Започнат ли да го правят, стават плоски и кухи герои. В тази категория ще се обличам, ям, говоря, движа, обичам, пътувам и дори кървя като различни персонажи. И тъй като искам те напълно да оживеят на страницата, ще им позволя да заемат тялото ми за малко.
Добре дошъл в тежката промишленост на Любовта. Там, където болката е морфин, сълзите са „Визин“, а раят – място безнадеждно. Трудната любов. Тя те оставя сам на терминала на спомените и засяда като кука в гърлото ти, влачейки дългото въже на съмненията. Независимо дали искаш да пишеш или да четеш за нея, любовта е най-мощният двигател в прозата. И само тя е способна да накара сградите да падат върху страницата… Какво? Не си влюбен? Обаче можеш да си воайор, нали? Дори ако прозорецът, през който гледаш, е собственото ти минало или миналото на другите. Но какво ако ГОЛЯМАТА ШИБАНА ЛЮБОВ наистина боли ужасно, пърли лицето ти с фойерверките на отчаянието, крие се в сенките и почти винаги е необратима? Повярвай, думите растат като луди в почва като тази.
Някога случвало ли ти се е да последваш случаен минувач по улицата – ей така, от любопитство? Или защото си прелъстен от начина, по който държи чантата си, от копчетата на дрехите му или от идеално скроеното му щастие? Някога попивал ли си като сюнгер разговорите от съседната маса, сякаш си се озовал в Шекспирова пиеса? Независимо дали сме писатели, или просто читатели на хората, ние трябва редовно да се грижим за личната си колекция от модерни архетипи. Те са нашите модели за подражание, нали така? И тъй като всичко може да отключи вдъхновението ни: дреха, маниери, поглед – добре е да държим очите си отворени. Дивергенти е място за хора, които вдъхновяват. Хора, които не срещаме всеки ден, защото с единия си крак са стъпили отвъд бодливата тел на хоризонта. Тези хора са нашите живи файлове за скъпоценни детайли...
Методът на Пълнокръвното Писане е всичко, което трябва да овладееш, ако си решил да ставаш майстор в ковачницата на думите. Представи си, че си фотограф и искаш в снимките ти синьото да е по-синьо от сапфира, по-синьо от океана, по-синьо и от най-синьото синьо. Същият закон важи и в занаята на писането. Разбира се, на страницата, блендата на фотоапарата е заместена от нейно величество Метафората. Позволи на свенливите съществителни да излязат от клетките си, на тиретата – да те надбягат, а на глаголите – да ожулят коленете си в дъжда. Но чакай малко! Дали е достатъчно да напишеш „Аз съм в кота нула на небето!“ вместо „Започвам да ставам щастлив!“? Ако искаш метафорите ти да карат хората да настръхват, но също и да имат плът и кръв, първо трябва да усетиш вкуса на тяхното значение. Не си ли уморен от този на собствената ти слюнка?