Когато прохождах като автор и пишех първите си текстове, дори не мислех за тяхната конструкция. Помнех само онази оскъдна формула, на която ни учеха в часовете по литература: “увод, изложение, заключение”. Мислех, че е достатъчна. Че вдъхновението и интуицията ще ме пренесат през хаоса на думите. Грешах.
По-късно щях да осъзная критичната необходимост от здрава конструкция – да разбера какво е “глас”, как се пише диалог и сцени, какви са различните гледни точки, през които може да бъде разказана дадена история (в един от следващите постове ще разгледам подробно гледните точки).
Неотдавна споменах на двама утвърдени български сценариста за колебанието ми относно гледната точка в романа, който пиша. Попитах ги дали според тях трябва да е т.нар. deep third point of view (от трето лице, но влизайки в главата на героя) или т.нар. omniscient POV, при която ти си всезнаещият разказвач и си наясно с мислите и чувствата на всички герои. Изненадах се, когато разбрах, че те за пръв път чуват за подобна формулировка. Вината не беше в тях, просто у нас тънкостите и термините на творческото писане започнаха да се човъркат доста по-късно, отколкото навън.
И така, независимо дали пишем есе, статия или роман, ние най-напред се нуждаем от ТЕМА. Темата в една история е нейното основно послание, THE BIG IDEA. Това вярване е арматурата на всеки текст и без него той би бил просто хаотичен сбор от мисли.
Героите задвижват сюжета, но тяхната основна роля е да бъдат символично или архетипно представяне на ТЕМАТА. За съжаление днес темата е като сирак в литературата – много хора просто пишат нещо, без да се интересуват дали историята им има гравитационен център и дали героите и втората сюжетна линия се въртят около него. Обикновено сюжетът изниква първи в ума ни, но тъй като разказвачите нямат представа как да минират този сюжет с послания от подходяща ТЕМА, в крайна сметка завършват с една разпиляна бъркотия.
Аристотел казва, че въпросите стоят в основата на философията. За да откриеш темата на своята история, трябва да си зададеш въпрос. КАКВО ИСКА ДА КАЖЕ МОЯТА ИСТОРИЯ? Ако отговорът е “Това е просто една готина история”, значи имаш голям проблем. Не трябва да бъркаме ТЕМАТА с ПОСЛАНИЕТО на един текст. Един от митовете за темата на една история е, че тя трябва да бъде и нейно „морално“ послание. Тъй като темата винаги се занимава с фундаментални истини, които неизбежно засягат човешкия морал, лесно е да се объркаш. Най-лесно може да ги разграничиш така: ТЕМАТА е общият принцип. ПОСЛАНИЕТО е конкретен пример за тази тема в рамките на действието. То е нейният инструмент.
Примери за ТЕМА и ПОСЛАНИЕ:
В Spider Man ТЕМАТА е, че с голямата сила идва и голямата отговорност. ПОСЛАНИЕТО – че отговорността означава да се бориш с лошите момчета. Ето как ТЕМАТА създава ПОСЛАНИЕТО.
ТЕМАТА в “Джейн Еър” е умението да цениш сам себе си. ПОСЛАНИЕТО – че дори и за голямата любов не си струва да поробваш душата си.
В “Боен Клуб” ТЕМАТА е Свободата. ПОСЛАНИЕТО – че за да постигнеш свобода, трябва да се поизцапаш, нараниш, лишиш от всички фиктивни опори на живота си.
